Автоимунните заболявания и психиката – има ли връзка?

Интервю с Милен Цонев – клиничен психолог, специалист по Психосоматика 

Автоимунните заболявания често звучат като биологична загадка – тялото „напада“ собствените си клетки. Но защо би го направило? Какво се случва на по-дълбоко ниво? И може ли психиката да има влияние? 

За да внесем яснота в тази сложна тема, разговаряхме с Милен Цонев – клиничен психолог със специалност в Психосоматика. В тази статия те запознаваме с тематa и връзката между ум, биология и емоционална памет. 

Какво е психосоматика? 

Милен започва от основата: психосоматиката не е абстракция. Психика и сома – ум и тяло – винаги действат заедно. Не като отделни системи, а като едно цяло, което постоянно се опитва да ни адаптира към средата. 

Кога тялото започва да реагира? 

Милен подчертава, че тялото реагира, когато нямаме решение в ума. Основният принцип в психосоматиката е когато психиката не намира изход, тялото да реагира вместо нея. 

Автоимунни заболявания: какво всъщност се случва? 

Милен е категоричен – няма „две гледни точки“: медицинска и психосоматична. Има един процес, който може да бъде интерпретиран по различни начини. Той обяснява, че тялото е изградено от четири тъканни слоя, всеки от които реагира по строго определен еволюционен механизъм – чрез: 

• увеличение на тъканта, последвано от възпаление и разграждане 

               или 

• деградация на тъканта, последвана от възпаление и възстановяване. 

Тези реакции често се тълкуват като автоимунни процеси. Но според Милен те са специални биологични програми, създадени еволюционно. Тялото не „греши“. Тялото изпълнява програма. 

Прости примери за сложните процеси 

За да стане ясно, Милен дава конкретни ситуации: 

• Когато „не можем да преглътнем“ нещо  

Сливиците трябва да се увеличат, за да произведат повече сок, който да ни помогне да преглътнем. След това настъпва фаза на възстановяване – ангината.  

• Когато имаме неприятен контакт или загуба на приятен контакт 

Кожата  – най-новата тъкан еволюционно  – изсъхва, за да стане по-малко чувствителна. После се възстановява чрез възпаление – различни кожни и алергични реакции. 

И в двата случая тялото унищожава свои клетки  – процес, който в медицината често се нарича „автоимунен“. 

Емоционалните модели при автоимунни заболявания 

Милен ясно посочва основния модел, който учебниците описват: 

Дълбок конфликт между родителите в периода: 

• преди забременяването, 

• по време на бременността, 

• и около раждането. 

Но подчертава: Това не е шаблон, който трябва да се прилага механично. Не може да се каже: „Щом родителите са се карали – значи ще има автоимунно заболяване.“ Тялото избира различни реакции при различни хора. 

А какво да кажем за потиснатите емоции, отговорността, контрола? 

Тези състояния могат да доведат до дисбаланс – и психичен, и телесен. Но не са задължително причина за автоимунно заболяване. Те са просто „фонови условия“, които могат да усложнят реакциите, но не ги определят. 

Какво е стресът според психосоматиката? 

Милен подчертава, че стресът не е причината. Стресът е реакция. Той представлява повишаване на хормоните  –  адреналин, норадреналин, кортизол, но това е следствие от нерешени задачи. 

В психосоматиката „конфликт“ означава: 

• неочаквана ситуация, 

• драматична ситуация, 

• чувство на изолиране (сякаш се случва само на нас), 

• ситуация, при която не знаем как да реагираме. 

Ако ситуацията се повтаря, тялото изгражда стратегия  – програма, която се включва всеки път, когато има „напомняне“. Така се стига до функционални изменения. 

Може ли психичната работа да повлияе на имунната система? 

Милен: Да  – защото чрез нея се променя реакцията към ситуацията. 

Милен не е лекар, но чрез въпроси и работа с даден човек помага да се открие: 

• коя е била първата ситуация, 

• какво е отношението към нея, 

• и дали то може да бъде променено. 

Той подчертава: 

Когато кортизолът се покачи, имунната система пада. Тялото влиза в режим „война“ – кръвта и лимфата отиват към мускулите, а вътрешните органи остават с по-слабо кръвоснабдяване. Промяната на вътрешната реакция е единствената реална възможност да се намали този процес. 

Първи стъпки към вътрешна промяна 

Според Милен първата и най-важна стъпка е да приемем, че всичко, което се случва, ни се случва за нещо по-добро. 

Не като утеха, а като възможност за: 

• разбиране, 

• промяна, 

• учене, 

• облекчение. 

Той отбелязва: 

Не бива да се обвиняваме – нито себе си, нито другите. Всеки има свой път и свое темпо. 

Когато тялото говори, а умът мълчи 

Милен завършва с проста, но силна картина. 

Представете си грубия човек, който идва към вас. 

Ако сме били научени като деца как да реагираме – ще имаме решение. 

Ако не  – тялото ще започне да говори: 

• изчервяване, 

• повишено кръвно, 

• ускорен пулс, 

• напрежение, 

• адреналин. 

Тялото реагира там, където умът няма стратегия. 

Какво да запомниш от Милен? 

Думите на Милен Цонев водят до една ясна истина: тялото никога не действа случайно. То реагира там, където умът няма решение, и зад всеки симптом стои преживяна ситуация, която сме нямали ресурс да обработим. Автоимунните процеси, в този смисъл, не са наш враг, а програма – биологичен опит да се справим с нещо, което психиката не е успяла да разреши. Пътят към промяна започва не с борба, а с разбиране: да спрем да се обвиняваме, да видим кое събитие е задействало реакцията и да изберем ново отношение към него.