Психичното здраве вече не е тема табу – то е реалност за милиарди хора по света. Според данни на Световната здравна организация над 1 милиард души живеят с психични разстройства, сред които тревожността и депресията заемат водещо място.
По повод Световния ден на психичното здраве разговаряхме с Ромина Чешмеджиева, психолог-консултант, която споделя ценни наблюдения и практични съвети как да се грижим по-добре за себе си – отвътре навън.
Ромина Чешмеджиева е психолог-консултант с частна практика в София. Вълнува се от нагласите към психичното здраве в България и се стреми да допринася активно за промяната в отношението към психотерапията у нас.
Много жени между 25 и 55 „жонглират“ с работа, семейство, домакинство… Как можем да разберем кога натоварването вече не е „нормален стрес“, а знак, че трябва да потърсим помощ?
Ромина: Динамиката в ежедневието и жонглирането между различни роли може да бъде източник на смисъл, да ни зарежда, да ни изморява, но в същото време да ни носи и удоволствие. Когато обаче умората не минава с почивка, когато изчезне радостта и усещането за удовлетворение и смисъл, е възможно да сме минали някаква граница, която е добре да изследваме – може би това не е просто стрес или умора. Често се появяват симптоми като нарушения в съня, концентрацията, раздразнителност. Тогава е добре да забавим темпото, да се вслушаме в себе си и да потърсим подкрепа.
Има ли малки ежедневни навици – като сън, хранене и движение, които реално влияят на психичното здраве?
Ромина: Диалогът между тялото и психиката ни е много реален и постоянен. Пълноценното хранене, например, е свързано пряко с настроението ни – по-голямата част от серотонина се произвежда в червата и се влияе от чревната флора. Дори честотата и ритъмът на хранене имат значение за усещането ни за безопасност, спокойствие и грижа за себе си. Движението освобождава натрупаното напрежение, като регулира нивата на стресовите хормони, а добрият сън подпомага концентрацията и „рестартира“ нервната система. Примерите са много.
Една полезна практика от далечна Япония – шинрин-йоку (shinrin-yoku), в превод означава „горско къпане“. Това е ежедневен ритуал за разходка, в която осъзнато преживяваме природата с всички сетива. Така забавяме ритъма, регулираме нервната система и си припомняме как да присъстваме повече тук и сега.
Как да говорим с приятелка или близък, за когото подозираме, че минава през труден период, без да звучим настойчиво или „осъдително“?
Ромина споделя, че преди всичко е важно да изберем да не бъдем настойчиви или осъдителни. Тя подчертава това, защото често е естествено да имаме мнение или желание да „помогнем“ с решение на ситуацията. Но в подобни моменти най-важен е самият човек отсреща – неговите чувства, нужди и готовност да говори.
Много е вероятно той да има нужда от нещо съвсем различно – не от съвет, а от усещане за подкрепа, близост или просто пространство, в което да сподели, когато и колкото пожелае. Преди да побързаме с предложения и решения, можем просто да попитаме:
„Как мога да ти помогна? Имаш ли нужда от съвет или просто искаш да споделиш? Тук съм за теб – можеш да разчиташ на мен.“
Много хора се страхуват от думата „психолог“ или „терапия“. Какво всъщност представлява първата среща с такъв специалист и какво да очакваме?
Ромина: Разбирам съпротивите към първата терапевтична среща – те са напълно естествени. От една страна това е разговор с непознат, а от друга – среща с теми, които често сме избягвали дълго време. По време на първата сесия терапевтът се запознава с нашия житейски контекст и нужди. Важно е да обърнем внимание как се чувстваме в негово присъствие – дали има доверие и усещане за сигурност. Истинската терапия започва, когато се изгради тази връзка – процес, който изисква отдаденост, смелост и любопитство.
В дигиталната ера социалните мрежи повече ни помагат или повече ни вредят на психиката? Как можем да ги използваме по-здравословно?
Ромина коментира, че социалните мрежи улесняват връзката с общности и хора със сходни интереси, но често ни отдалечават от истинската свързаност. Постепенно забравяме какво е пълноценно общуване и споделено преживяване. Онлайн създаваме идеализирани образи, които водят до сравнение и разочарование. Затова е важно съзнателно да ограничаваме времето в платформите и да сме критични към съдържанието. Кратките дигитални почивки ни помагат да се свържем по-истински с другите – и със себе си.
Ако трябва да дадете само един бърз „трик“ или съвет за повече вътрешен баланс, какъв би бил той?
Ромина: Винаги наострям слух, когато чуя „как най-бързо и лесно да...“ по отношение на психичното здраве. Ако има тема в живота ни или повторяемост на събития, които ни тревожат силно и с които не успяваме да се справим, е вероятно да допринасяме към това със стари модели на поведение, които вече не ни служат добре. Промяната обикновено изисква отдадена лична работа.
И все пак, ако трябва да бъда по-конкретна, бих обърнала внимание на умението да спрем за малко и да поставим под въпрос първоначалния ни импулс за отговор. Една кратка пауза след стимула ни дава силата да осмислим и да изберем реакцията си.
Какви са малките неща, които можем да започнем да правим още днес, за да не стигаме до burnout или по-сериозни проблеми след години?
Ромина уточнява, че burnout-ът не е просто резултат от прекалена работа. Прегарянето зависи от съчетанието на личностни черти, работна среда и условия на труд. Хора с тревожност, ниска самооценка или трудност да казват „не“ са по-уязвими, особено в среди без култура на грижа. Затова е важно да се познаваме – да разпознаваме кога сме претоварени, да си даваме почивка, да поставяме граници и да се грижим за себе си. Грижата може да има различни форми – спорт, споделяне, заявяване на позиция или терапия.
Как изглежда бъдещето на психичното здраве – ще стане ли нормално да се грижим за него така, както се грижим за тялото си?
Ромина: Искам да вярвам, че е така! Наблюдавам положителна промяна в нагласите на хората – все повече се говори открито за емоции, за психосоматика, за психично здраве, и сякаш стигмата около идеята за посещение на психолог намалява. Това, което все още липсва осезаемо, е по-ясната регулация на професията, която, от една страна, да дефинира качеството на услугата, а от друга – да я направи по-достъпна. За момента, например, да посетиш психотерапевт с направление е невъзможно.
Как можем да разпознаваме ранните сигнали, че имаме нужда от промяна или подкрепа – преди да е станало твърде късно?
Ромина: Ранните сигнали често са пренебрежими. Нужно е да развием чувствителност към онези фини, но постоянни промени в обичайното ни състояние. Те може да са различни за всеки – потиснатост, раздразнителност, умора, апатия, понижени умения за справяне в ежедневието, различни телесни симптоми като влошен сън, главоболие, изтощение и други. Много често езикът на тялото е този, който говори директно – и го чуваме най-бързо. Нека, когато го чуем, се запитаме: „Какво всъщност се случва с мен?“
Какво да запомниш от Ромина?
Грижата за психичното здраве започва с това да се вслушваме в себе си. Забави темпото, поставяй граници, почивай, движи се, търси подкрепа, когато имаш нужда. Истинската сила е в осъзнатостта – да спреш за момент, да усетиш как си и да избереш как да продължиш.
