Rosita е единственият в света производител на сурово рибено масло от черен дроб на прясно уловена, дива треска. Това означава, че то не е преработвано изкуствено. Ето отговор на един на най-чeсто задаваните въпроси, и сравнение със стандартната процедура, която други големи компании прилагат, и Rosita.
Много хора не знаят, че основните големи марки рибено масло от черен дроб на треска преминават през обработка, включващи висока топлина, високо налягане, вакуум, разтворители, влага и химикали. Крехките Омега-3 мастни киселини се нагряват толкова силно в някои случаи, че се образуват трансмазнини, които остават в маслото. Тежки метали и други замърсители от източници на риба в замърсени води и токсини, образувани поради неправилна обработка, дългосрочно съхранение и излагане на топлина и кислород, трябва да бъдат „премахнати“ от маслото преди бутилиране. Тези високо рафинирани и технологични стъпки на обработка са предназначени да създадат лесно за наливане, стабилно при съхранение масло от черен дроб на треска за масова употреба. Но процесът на обработка създава в продукта допълнителни вредни субстанции, резултат от високата температура и добавянето на разтворители.
Всяка допълнителна стъпка отслабва целостта и хранителната стойност на рибеното масло. Повечето от популярните марки се пречистват дотам, че естественият витамин А и витамин D3 са увредени или напълно унищожени.
Запознайте се стъпка по стъпка с преработката на рибеното масло от треска въз основа на обширни изследвания. Имайте предвид, че някои стъпките може да се различават, според технологията на производителя, да не са задължителни или в посочената комбинация. Например някои брандове не подсилват рибеното масло с витамини, в следствие на което то е бедно откъм тях.
Алкално рафиниране: Премахва свободните мастни киселини.
Избелване: Тъй като рибеното масло от треска бързо губи своята свежест, цветът му – от красив бледо златист, става мътен. Дори може да покафенее. Чрез избелването маслото отново става светло и бистро.
Изстудяване: Премахва наситените мазнини и стеарина, който уплътнява маслото при замразяване.
Премахване на миризми: Това е процес, при който парата се инжектира в масло при ниско налягане и при висока температура, за да се изпарят свободните мастни киселини (FFA) и да се премахне миризмата на маслото.
Молекулярна дестилация: При кипене на маслото до над 190° C се премахват пестицидите и голяма част от съдържанието на витамин и хранителни вещества.
Добавяне на синтетични и „естествени“ витамини: Повечето производители на рибено масло прибавят D3 от ланолин, за да компенсират загубата му при обработката. Ланолинът е отделената от вълната мазнина – пречистена и подложена на ултравиолетова радиация. Други компании прибавят и витамин А по същата причина. Но добавените синтетични и „естествени“ витамини не са в същото съотношение и синергия, както естествените в чистото рибено масло.
Добавяне на синтетични и/или преработени антиоксиданти: Тъй като естественото рибено масло не съдържа достатъчно естествени антиоксиданти, е нужно да се добавят. Но качеството им варира.
Добавяне на синтетични аромати: Изкуствени аромати като мента, ягода, лимон или др., се добавят, за да се „маскира“ естествената миризма. Т. нар. естествени аромати не се добиват от истински горски плодове или билки, а от съставки, които се приемат за естествени.
Проследяване на произхода на рибата: В зависимост от производителя рибеното масло от треска за търговски цели биха могли да произхождат от действително уловена при див улов риба, или да се извлича от риби от същия вид (произхождащи от Аляска и/или Русия). Може и да се извлича от риби, отглеждани във развъдници. Международното производство на рибено масло от треска се регулира само с едно правило — крайният продукт трябва да съответства на специфичното съотношение на двата основни вида Омега 3 мастни киселини - EPA/DHA, намиращи се в суровото масло, което е 9%:14%. Най-често това съотношение е 18%:12%. При по-евтините марки се добавят мастни киселини, за да се получи изискваното съотношение. Независимо от страната на произход, то се бутилира и продава като „истинско норвежко или арктическо рибено масло от треска“.
Процес на извличане на маслото:
- Дивата треска се лови от големи траулери – риболовни кораби, които прекарват седмици в морето. В най-добрия случай рибата се улавя, а черният дроб се събира и транспортира бързо до завода за преработка.Останалата част от черния дроб се нагрява и се поставя през декантер за отстраняване на твърдите части. След това се центрофугира, като масата се разделя на сурово масло, вода и утайка. Суровото масло, предназначено за консумация от човека, се преработва допълнително, докато остатъците се изсушават. Те се продават като храна за животни.
- В най-лошия случай черният дроб се събира и съхранява на борда на кораба за дълги периоди, където започва да се скапва като качество. При пристигането си в преработвателното съоръжение, черният дроб се смила и след това или се нагрява, или се пресова студено и механично, за да се извлече маслото. Студеното пресоване се отнася до извличането на маслото от черния дроб. След като се извлече, обаче, маслото се подлага на висока топлина по време на дегумирането (100° C), обезмирисяването (190 °C или по-висока), и молекулярната дестилация (200 °C).
Идеята, че студено пресованото масло от черен дроб по някакъв начин е сурово или по-нежно обработено, в сравнение с топлинната преработка, е маркетингов трик.
Преработка с въглерод: Преработката с въглерод на суровото масло се прави, за да се отстранят диоксините, фураните, и полиароматните въглеводороди, които са токсични. Европейският съюз препоръчва намаляването им във фуражите и храните при отглежданите в рибарници риби. Ако тези замърсители се появят при уловени от див улов риби, причината е замърсяването на цялостната околна среда, а не в конкретната локация . Следователно няма причина тази стъпка от преработката да се прави при диво уловена риба от доказано чисти райони. Този етап е част от преработката на риба от развъдници или в райони, в близост до индустриални зони.
Дегумиране: Суровото масло се хидратира, загрява се до 100° C, и се обработва с фосфорна киселина за отделяне на фосфолипидите, смолите, протеините, минералите, и др. Основната причина за отстраняването на фосфолипидите е, че някои от съединенията, особено калциевата и магнезиевата сол на фосфатидни и лизофатидни киселини, са силни емулгатори. Ако те останат в маслото, при алкалното рафиниране/ неутрализиране може да настъпи разпад на частиците. Фосфолипидите взаимодействат с водата и формират неразтворими седименти.
Алкално рафиниране или неутрализация: Поради продължителността на периода между улавянето на рибата, през престоя на кораба до преработката, триглицеридите се разпадат на свободни мастни киселини. Това намалява качеството на маслото и то покафенява. За да се премахнат тези киселини, пигментите, фосфолипидите и неразтворимите елементи, се налага тази стъпка в преработката.
Отмиване с вода: Промиването с вода и третирането на силициев диоксид отстраняват „сапуните“, създадени от алкалите, окислителни продукти и други микро метали.
Изсушаване: Премахва влагата след отмиването. Влагата, топлината, кислородът, светлината и реактивните метали влияят зле допълнително на маслото.
Избелване: Основната цел на избелването е да се върне на маслото приемливият блед цвят с помощта на глина, обработена с минерални киселини. В зависимост от това колко време маслото е „отлежавало“, може да се използва до 2% избелване с глина. Активираната с киселина избелване глина също почиства хидропероксидите в маслото, образувани по време на предходните стъпки.
Изстудяване: То концентрира Омега-3 мастните киселини. Това е добавяне чрез изваждане. Маслото се охлажда до температура под нулата, предизвиквайки кристализация и намаляване на количеството наситени мастни киселини. Триглицеридите и восъкът също се отстраняват. Премахването на наситените мазнини и триглицериди допълнително дестабилизира маслото, тъй като останалите полиненаситени мазнини (под формата на омега-3 мастни киселини) са много крехки и лесно се окисляват. Човешкият организъм няма нужда от концентрирани есенциални мастни киселини, особено изолирани. По този начин се намалява ефективността на действие на маслото.
Обезмирисяване: То цели да се отстранят допълнителните свободни мастни киселини, моноглицериди, диглицериди, хидропероксиди, алдехиди, кетони, хлорирани въглеводороди, летливи съединения и пигменти, образувани по време на предишните стъпки на обработка. По време на този процес маслото може да се нагрява до 190°C или повече, като парата преминава през маслото при ниско налягане. Може да доведе до поява на транс мастни киселини на EPA и DHA. Според проучване на капсули рибено масло на европейския пазар, всички тествани продукти са съдържали трансмазнини, съответно 4.5% от общото съдържание на EPA и до 5.9% от това на DHA. Също така тази стъпка поврежда или разрушава голяма част от витамините A и D, които естествено се съдържат в рибеното масло.
Молекулярна дестилация: Молекулярната дестилация премахва повечето от останалите пестициди и органични замърсители, които включват диоксини, линдан, както и бромирани съединения и намалява всички такива замърсители на околната среда до по-ниски нива. Температурите могат да достигнат 200°C. Понякога тази стъпка се използва като заместител на обезмирисяването. При молекулярната дестилация се губят витамините А и D и това води и до създаването на трансмазнини.
Синтетични витамини: Естественият витамин А (ретинол) и витамин D3 (холекалциферол) се отстраняват почти изцяло по време на промишлената обработка на маслото. На този етап, по-голямата част от производителите добавят витамин А от синтетичен източник - ретинил палмитат. Синтетичен витамин D3 се получава от ланолин от овча вълна. Той се пречиства за образуване на 7-дехирохолестерол, облъчен да образува D3. Овчата вълна не е естествен компонент на рибеното масло от треска.
Освен нея, в продукта може да има добавки, оцветители, субпродукти, както и други химикали, които се произвеждат с помощта на сурови химически реагенти. Много проучвания върху животни показват разлики в абсорбцията на синтетични в сравнение с естествените витамини. Те нямат същата функция и въздействие върху тялото, както естествените витамини в храната, нито взаимодействат с нутриентите по същия начин. Смята се, че бъбреците ги обработват по-трудно чрез урината.
Антиоксиданти: Веднъж щом маслото е охладено, оксидантите винаги се добавят към преработеното масло, за да го предпазят от окисляване. Често се използват „естествени“ форми на антиоксиданти, като аскорбинова киселина, изолиран витамин Е, токофероли от соя, лимонена киселина от ГМО царевица, и екстракти от подправки. Най-честите синтетични антиоксиданти са BHA (бутилиран хидроксианизол), БХТ (бутилиран хидрокситолуен), TBHQ (терт-бутилхидрохинон) и пропилгалат.
Ароматизанти: За да се подобри вкуса на маслата, търговците често добавят „натурален вкус на лимон“. Тъй като той може се извлича в естествен вид от кората на плода, действителното съдържание е патентовано, а овкусителните компании не трябва да разпространяват своите процеси или съставки (само удостоверяват, че ароматизантът е свободен от осемте основни алергена). Ароматизантите не са органични, а някои клиенти може да получат специфична реакция заради съдържанието на цитрусови плодове. Други производители използват синтетични цитрусови плодови ароматизанти, получени опри смесване на патентовани химикали.
