Колаген Great Lakes - за здравословна връзка с храната и тренировките

Обсесиите, свързани с храната, теглото и външния вид, са бичът на нашето време. И макар че ставаме все по-толерантни към индивидуалността на другите, често изпитваме затруднения да приемем и обичаме себе си. Подкрепяйки холистичния подход към здравето и красотата, ние от RealFood заставаме зад здравословната връзка с двата най-разпространени начина да окажем влияние върху външния си вид - храната и тренировките.

Предлагайки хидролизиран колаген Greаt Lakes, ние бихме искали да подкрепим здравословната ти и богата на хранителни вещества диета, както и да ти помогнем за тренировки, мотивирани от любов към движението, а не от мания за отслабване и ненужни очаквания за начина, по който “трябва” да изглеждаш.

В тази връзка споделяме историята на Джес Съчън - здравен треньор, потребител и страстен почитател на хидролизиран колаген Greаt Lakes, който можеш да откриеш и поръчаш на сайта ни. Тя разказва за своята лична трансформация по отношение на храна и тренировки, вдъхновява и дава полезни съвети.

Историята на Джес Съчън - холистичен здравен треньор, САЩ, Калифорния

Като холистичен здравен треньор, който помага на жените да възстановят хормоналния си баланс по естествен начин, често виждам повтарящ се модел в поведението им по отношение на външния вид. Той включва строги, ограничителни диети и прекомерни упражнения.

Принуждаваме се да спазваме нискокалорични диети и се натовaрваме с високоинтензивни тренировки, мислейки, че ако просто ядем по-малко и спортуваме повече, ще отслабнем, ще се почувстваме по-уверени и ще имаме енергията, от които се нуждаем през деня. Добре разбирам всичко това, защото самата аз съм била там, но ти обещавам, че има по-здравословен и по-щадящ начин да се чувстваш и изглеждаш добре... 

Моята болезнена връзка с храната и тренировките

Имаше един около 10-годишен период в моя живот, когато стриктно спазвах диети - от тези с йо-йо ефект. Тогава имах орторексични наклонности, което означава, че бях маниак на тема „перфектни“ храни.

Бях толкова крайна, че, когато превишавах калорийните си ограничения или качвах един килограм, след като съм “си угаждала” навън с приятели през уикенда, имах усещането, че се разпадам.

На другия ден следваше мъчителна компенсация за удоволствията от предната вечер, която си налагах сама - високоинтензивна тренировка във фитнеса или бягане на пътеката до пълно изтощение. Отброявах всяка минута и мразех всяка секунда от това “наказание”. Пресмятах допълнителните калории, които съм приела, и колко упражнения трябва да направя, за да ги изгоря. Случваше се да съм прекалено уморена, за да стигна до фитнеса, или с тежък махморлук. Тогава си казвах “майната му” и отивах на уикенд брънч. С коктейл мимоза в ръка си обещавах, че възобновявам диетата и упражненията отново в понеделник.

В този период от живота си гледах на храната като на „добра“ или „лоша“, а на упражненията - като наказание за това, че съм се отклонила от режима си или просто, защото не съм достатъчно слаба или достатъчно във форма.

Този начин на мислене беше разрушителен за мен.

През всички тези години аз не знаех как да слушам тялото си и грубо пренебрегвах съобщенията, които то ми изпращаше. А те бяха много конкретни- мигренозни главоболия, подуване на корема, умора, нередовни или пропуснати менструални цикли. По всевъзможни начини тялото ми ми казваше да забавя темпото.

Избирах храната си не защото е питателна, а защото е нискокалорична, или пък защото е включена в най-новата модерна диета, която решавах да следвам.

Избирах тренировките си според това колко калории мога да изгоря с тях, а не защото ми доставят удоволствие. Разходките пеш за мен бяха загуба на време и рядко си давах дни за почивка, защото се страхувах, че това ще ме откъсне от режима ми, което означава да напълнея.

Имаше момент, когато 5-6 пъти в седмицата посещавах силов 60-минутен тренировъчен лагер на гладен стомах. Докато шофирах натам, се налагаше да се мотивирам допълнително, като си казвах: “Когато приключи, ще бъдеш толкова щастлива, че си го направила.”

Страхувах се от тренировките си и се възмущавах, че не отслабвам и не виждам по-добри резултати, въпреки че умората беше самоубийствена.

Когато започнах да слушам тялото си...

Достигнах точката си на пречупване след изтощително мигренозно главоболие и тежък хормонален дисбаланс - нямах менструация в продължение на повече от 3 години!

Тогава реших, че е време да опитам нещо различно. Започнах да наблюдавам и да се настройвам към собственото си тяло, като си водех дневник. В него отбелязвах как ме кара да се чувствам всяка храна. Исках да разбера кои храни ме карат да се чувствам най-добре както физически, така и емоционално. Обещах си, че ще ям само  храни, които обичам, включително и тези, богати на въглехидрати и мазнини, които досега на всяка цена избягвах. Обещах си, че ще се занимавам САМО с упражненията и тренировките, които наистина ми харесват!

С днешна дата аз съм здравен треньор, който има редовни, безболезнени менструални цикли. Ям въглехидрати ВСЕКИ ДЕН, а енергийните ми нива са естествено високи и то без да консумирам кафе. Подхранвам тялото си с храни, чийто вкус обожавам и знам, че ме карат да се чувствам невероятно! Поддържам теглото си, без да се вманиачавам в кантара и приключих с модните диети и рутинните тренировки в мъжки стил.

Това, което осъзнавам сега, е, че ДВИЖЕНИЕТО е награда и привилегия, но то трябва да идва от място на радост. Здравословният фокус е върху това как те кара да се чувстваш (щастлив, спокоен, зареден с енергия), а не какво ще компенсира (алкохол, сладкиши, почивни дни и др.).

От хормонална гледна точка, прекалените тренировки, особено когато са мотивирани от самокритика, са сигурен начин да извадиш хормоните си от баланс... и за какво?

Въпроси относно тренировките, които да зададеш на себе си 

Ето няколко въпроса, които да си зададеш преди физическо натоварване в залата и които ще ти помогнат да формираш по-здра

вословна връзка с тренировките. Идеята е да си напълно наясно с реалното си физическо и здравословно състояние в момента, за да можеш да прецениш какъв тип натоварване е най-подходящо да избереш:

• Как са енергийните ми нива?
• Как спах предната вечер?
• В коя фаза от менструалния си цикъл съм? (за дамите в репродуктивна възраст)
• На какъв стрес съм била изложена тази седмица?
• По какъв начин ми се иска да движа тялото си?
• Кои форми на движение очаквам с нетърпение?
• Какво ще ме презареди, а не изтощи? 

Въпроси относно храненето, които да зададеш на себе си

 Когато става дума за хранене, въпросите, които препоръчвам са само 3, но пък са достатъчно смислени и изчерпателни. Преди всяко хранене се запитай:

• Коя е храната, за която истински жадувам и копнея?
• Как искам да се чувствам след това? Сита, щастлива, спокойна, енергизирана?
• Какво ястие мога да си приготвя, за да удовлетворя желанията си?

Моята настояща връзка с храната и тренировките 

В този период от живота ми любимият ми старт на деня е с чаша вода и хубава книга или списание, докато се наслаждавам на сутрешното слънце. После си правя голямо лате, към което добавям колагеновите пептиди на Graet Lakes - ОБСЕБЕНА съм от тях! 😊 След това извеждам кучето си на дълга разходка, докато отпивам от колагеновото лате и слушам някой подкаст, или се оставям на звуците на природата.

С моя съпруг отскоро споделяме ново хоби - скалното катерене в зала, и два пъти седмично се наслаждаваме на новите умения, научени заедно. 3-4 пъти в седмицата правим силови тренировки, а уикендите се отдаваме на повече или по-малко лежерни разходки в природата. Всъщност аз никога не съм харесвала особено тежките преходи - търся маршрути не по-дълги от 6-7 км и то с не голяма денивелация. Просто предпочитам да се наслаждавам на времето си навън.

Свикнах да добавям хидролизиран колаген и в бутилката с вода, която вземам за из път. Вече правя това с изключително удоволствие, особено след като знам колко по-силна и енергична ме кара да се чувствам.

С искрено нетърпение очаквам всяка тренировка и поставям целите си около това как искам да се забавлявам, колко силна искам да бъда и коя по-трудна стена искам да изкача. Вече не мисля за отслабване и изгаряне на калории.

След като се върна от тренировка или разходка, си правя голяма закуска, изобилна на храни, които ме карат да се чувствам по начина, който заслужавам - отвътре и отвън.

В момента любими са ми бърканите яйца с авокадо тост и плодове. Предпочитанията ми към храната се менят според моментите желания, менструалния цикъл и сезоните.

Когато гледаме на нашата рутина и ритуали в перспектива, ние сме способни да си изградим устойчиви навици - навици, които са формирани с ясното съзнание за собственото тяло и неговите нужди, както и с осъзнаването,  че можем да се чувстваме и да изглеждаме добре, без да си налагаме ограничения.

Чувстваш ли моята история близка?

Ще се радвам да чуя твоя опит с изграждането на по-здравословна връзка с движение/упражнения/тренировки и храна! Последвай ме в Instagram@bodyblissbyjess и ми пиши. Тук съм, за да те подкрепя!

В заключение

Надяваме се, че статията ти е била интересна и полезна, както и да те е накарала да се почувстваш разбрана и подкрепена, ако се сблъскваш с подобни проблеми в момента. Ние от RealFood сме убедени, че красотата и здравето вървят ръка за ръка, така че нашият съвет е - винаги слушай на първо място тялото си. Сияйният външен вид е естествено